“Как не забелязах по-рано колко сме несъвместими? Допускам, че останах безучастна, защото твоята набожност наглед непротиворечиво съществуваше редом до светското ти поведение. Затова не се плашех, че ставаш посред нощ да се молиш или че пиеш от чаша, която държиш само с дясната си ръка. Когато те попитах, чудейки се какво общо има с Бог това незначителн действие, ти ми бясни, че е въпрос на осъзнато усещане. Благодарение на такива дребни жестове човек си спомнял Бога и се чувствал по- близо до него, дори в най- обикновените житейски мигове.
Твърдеше, че Бог не бива да се призовава само в празнични или трудни момент. Че той винаги е там и чака да ни подкрепи.”