“„пие шампанско от метално канче пуши и плаче
тешко гримирана
тънкият лет вархо който елегантно е подредена меката мебел фхолат
започва да се пропуква
светлините на caesars palace в лас вегас се люшват
примигват замъглени от сълзите в очите ми
на двайсет години назат от този диван
на няколкостотин кутии боя за коса
и няколко стотин празни бутилки
ф сарцето ми плачат сто каба гайди”