“Имайки предвид миналото ни, всеки закон за вероятностите би предрекъл появата на страна, съставена от островчета от различни етнически групи, свързани с общ език и с натрапваната от съседите им смиреност. Дори заселниците от една и съща нация би трябвало да са разделени според езика и обичаите им - както хората от Уелс се делят от панкашърци, а шотландците от преселниците от Съмърсет или Кент. Вместо това се проявява един от капризите на човешката природа - макар да е бил всъщност в напълно естествена посока, тъй като няма дете, способно да изтърпи задълго родителите си. Става някак си инстинктивно. Та въпреки натиска на старците, чедата на всяка етническа група се отказват от своето минало и от езика на предците им. Въпреки гнева, презрението, самоналожените гета и сегрегацията, нещо се отприщва в тази земя на име Америка. Хората ѝ стават американци. Новите поколения искат да са американци много повече, ОТКОЛКОТО им се щял да са поляци или немци, унгарци или италианци, или британци. Искат го и го правят. Америка не е била планирана; тя се случва.
Предначертаните планове се разпадат и отиват в забвение. И от нация от полиглоти американците се превръщат в най-лошите лингвисти на света.”