“Противно на предположенията на неговите приятели и най-вече на враговете му, величието не е нещо, което той вярва, че притежава; той го обслужва, знейки, че всъщност то обслужва него. Така и Свети Бернар беше в услуга на Христа – от когото очакваше много... За генерала величието беше преди всичко самота, но самота, в която той не се чувстваше сам.”