“-Но защо е така, Георг, защо? Понеже ни измамиха, измамиха ни така, както дори още не подозираме! Понеже злоупотребиха страшно с нас! Казаха ни "отечество", а имаха предвид окупационните планове на една хищна индустрия, казваха "чест", а имаха предвид раздорите и властоманията на шепа славолюбиви дипломати и големци, казваха "нация', а имаха предвид жаждата за подвизи у безработни генерали! - Лудвиг разтърсва Рае. - Нима не разбираш? Думата "патриотизъм" натъпкаха със свои кухи фрази, с тщеславие, властолюбие, лъжлива романтика, глупост, търгашески ламтежи и ни я поднесоха като лъчезарен идеал! И ние повярвахме, че тя протръбява ново, силно, могъщо съществуване! Нима не схващаш? Водихме война срещу самите себе си, без да го знаем! И всеки точен изстрел улучваше някого от нас! Чуй ме, ще ти го изкрещя в ушите: младежта на света тръгна на бой и във всяка страна вярваше, че се бори за свобода! И във всяка страна я излъгаха и злоупотребиха с нея, във всяка страна тя се сражаваше за интереси вместо за идеали, във всяка страна я покосяваха куршуми и тя се самоизтребваше! Нима не проумяваш? Съществува една-единствена борба: борбата срещу лъжата, половинчатостта, компромиса, срещу отживялото! Ние обаче попаднахме в мрежите на техните фрази и вместо срещу тях се борихме за тях. Вярвахме, че воюваме за бъдещето, а воювахме срещу него. Нашето бъдеще е мъртво, защото мъртва е младежта, негов носител. Ние сме просто оцелели останки! Затова пък другите си живеят живота - ситите, доволните, те живеят по-сито и по-доволно от когато и да било! Тъй като недоволните, устремните, напористите загинаха за тях! Помисли за това! Цяло едно поколение е унищожено! Цяло едно поколение надежда, вяра, воля, сила, умения бе хипнотизирано дотам, че покоси с куршуми само себе си, въпреки че навсякъде по света имаше едни и същи цели!”