“Доблестта може да мине и без покровители. Или я имаш, или не. Средно положение няма. Тя може да те направи щастлив, но и напълно нещастен. Зависи от самия теб. А за хората с характер и щастието, и нещастието, са като двете им ръце. Използват ги и двете - и лявата, и дясната.

Вили беше точно такъв човек. Неговата природа му помогна да премине през живота не само с усмивка, но и с достойнство.
И ако всичко, което предстои да разкажа, беше просто приказка, със сигурност щеше да започва с думите: „Имало едно време един достоен и усмихнат човек...“.
Само че това е истински разказ за една много голяма и интересна личност. Обикновена история за необикновен човек. Докосването до такива хора като маестрото оставя белег за цял живот.”