“* * *
Когато си безумно сам

и никой не те чува,

и в теб надежда няма грам,

която да сънуваш.

Когато болката е тук,

не иска да си ходи

и в теб един неистов звук

като призрак броди.

Когато няма път пред теб,

а само преспи има,

и вятър бръснещ и свиреп

в душата всява зима.

Когато хорските очи

като стрелички стрелят

и в тебе всичко се смрачи,

когато те уцелят.

Тогава се усещам в плен

и вдигам глас до Бога.

Бих искал аз да съм смирен,

но никога не мога!”