“Сънища — подслон за безпризорната.
Най-силната любов не свърта дом.
Витае тя в отворени селения.
От дъжд и вятър си плете гнездо.

От птичия си нокът драскотината
сама разчопля — да не зарасте.
Сама си изкълвава тя зениците,
изпречва се пред себе си сама.

И гонена с нагон на самохищница,
опазва вечни само мимолетности.
И най-потайната й глъбина
от най-повърхни полъхи се буди.”