“Друга мисъл, която ми минава, е, че на хората им омръзва онова, което работят, независимо какво е то. И никак не ми е трудно да си представя, че човек, принуден да си вади хляба с четене на книга подир книга, като нищо може да развие у себе си омраза към книгите; че театралният критик, принуден да ходи на театър, вместо да прекарва вечерите си в кротки частни общувания, може да развие върла омраза към театъра. И това далеч не е само предположение.

Но да разгледаме и успеха в областта на критиката. А това означава да създадеш голяма читателска аудитория - колкото се може по-голяма. За да постигне тази цел, критикът трябва да привлече внимание, тъй като хората поначало се интересуват повече от насилието, отколкото от спокойствието, от убийства и автопроизшествия повече, отколкото от липсата на събития, от разводите повече, отколкото от браковете, следователно и убийствени атаки биха чели много по-жадно, отколкото похвали. Факт е, че един критик изгради цялата си репутация с това, че отрече Данте, Гьоте и Шекспир като литературни халтураджии. И сума ти години се прехранваше с това. На всичко отгоре минаваше и за оригинален.”