“СЪС СВОИ ДУМИ - Със свои думи! - прогласи учителят. И аз забих глава - зелена луковица над първото свободно съчинение на тема "Първи сняг". Но откъде да взема свои думи? Като подрумчета не се берат, не бива да се клъвнат от учебника, а пък купешки - аз не ща да знам. Вися над празния, оцъклен лист. Ушите ми пламтят като издърпани, но свои думи кой да им пошушне? До кръв захапаният ми език не пуща нито капка своя реч. Загризвам пръсти, без да мога едничка своя дума да изсмуча. И вдигам към прозореца очи: - Подсказвай, първи сняг! Замрежват въздуха снежинки нежни и хвъркайки, рисуват свои думи за най-свободните игри. Врабче подскокне на перваза и драска върху пухкавия сняг със свои думи бързешком писмо. И всяка клонка с бели вежди ми кима и отчетливо чертае със свои дими поздрав към снега. И вятърът със свои думи свири, и всеки чипонос комин със свои думи пухка дим в небето, и котката със свои думи домашния уют преде. И всичко вред с такава леснина намира тези чудни свои думи, а само аз ги търся, търся още от първия, до сетния си сняг.”