“И освен това. Когато имаш ясни причини да си нещастен, ти нямаш задължението да се усмихваш и да се чувстваш щастлив! Караш си свободно през дивите бурени на нещастието и не ти пука. Волно е сърцето ти и се плискаш с отчаянието като с морска пяна! Или с кипнала бира направо от петлитровото буренце. Хич и не ти трябва да си весел и доволен! Не си длъжен!
И даже - така свободен от дълга към щастието, така свободен от дългове към живота - ти може наистина да се почувстваш щастлив!
Ех!
Всички хора, в повечето моменти от живота си, някак си несъзнателно съумяват да постигнат именно това. Да намерят кого или какво да обвинят за мъките и нещастията си. И по тоя начин - да се чувстват спокойни.”