“Чувството му за смешното, за хумор, се среща навсякъде в документалната му проза; и дори и в „най-сериозната“ му белетристика читателят открива както комични моменти, така и моменти на остроумие, хумор и пародийност.

Тъкмо заради хумора Марк Твен не бива възприет на сериозно в продължение на цели десетилетия . А при честотата, с която Стайнбек споменава Твен, почти със сигурност може да се твърди, че по-възрастният писател е служел за еталон на по-младия. По същество и двамата са западняци, завършили живота си на Източния бряг, но не загубили и капка от западняшкото си чувство на непочтителност.”