“Обичал ли си някога така, че да не можеш да опишеш с думи? Да искаш, жадно, нечия душа и от жесток копнеж да се погубваш? Жадувал ли си някого в нощта и в денят ти... просто с теб да диша, да те погали с трепетна ръка и с устни тялото ти да изпише? Оставал ли си нявга без сърце и без да можеш себе си да бъдеш? И макар да знаеш, че някой е далеч- за теб да е молитва и присъда... И този някой да е твоят дъх. Душата си в дланта му да положиш! Да му дариш сърце, сълзи и кръв! Да искаш да си с него, а...не можеш...”