“— Червена точка ти нося! — похвали се той. — Знаех си стихотворението.
— Браво! — похвали го Ташев, взе го на ръце и го целуна по бузата.
— И две черни, обаче!
— Така ли? — правеше се на строг Ташев. — За какво?
— За плюене на другарче. Само един път го наплюх, а другарката ми сложи две черни точки.
— Друг път така да не правиш!
— След училище обаче го плюнах и за другата точка.”