“Представих си колко труд е хвърлен по тържествените приготовления, колко часове са прекарали дамите във фризьорско-козметичните салони и колко стотици хиляди нови, фини бални рокли и сатенени обувки с високи остри токчета ще похаби едно излизане. Какво отчаяние напира в хиляди женски гърди. Вярно е, че встъпването в длъжност се отнася само до един мъж, който с кратката си клетва ще се отрече от познатия му свят и никога няма да може да си го възвърне. Но не по-малко вярно е това, че ако обявят Страшния съд, първата и най-пристойна мисъл на всяка една дама ще е "А аз какво ще облека?" И докато архангелите подготвят съдебната зала, блажените настройват арфите си, а известни други лежат сгушени под огньовете си, дамите ще притичват истерично из пробните.”