From the Bookshelf of Read a book from each country…

Herztier

Herta Müller

Why we're reading this: Nobel-winning author Herta Müller depicts the reality of living in communist Romania in a bleak, metaphor…more
[close] Nobel-winning author Herta Müller depicts the reality of living in communist Romania in a bleak, metaphory language. Important topic, interesting author.

Find A Copy At

Libraries

Group Discussions About This Book

No group discussions for this book yet.

What Members Thought

Jan 17, 2013 Galina rated it really liked it · review of another edition

Shelves: 2013, румънска-литература

Всички романи на Херта Мюлер, които съм чела, акцентират върху това колко безнадежден може да е животът. Няма прокрадване на лъч светлина, няма опити за самозаблуждение и очакване, че лошият период ще премине. Защото това не е период - хората, родени в една мрачна страна, носят тъмното в себе си. Те го приласкават, споделят, пренасят го - местейки се, но не могат да избягат от факта, че не познават искрено вярата и жизнерадостното в ежедневието.
Въпреки че няма открити обвинения срещу потисничес Всички романи на Херта Мюлер, които съм чела, акцентират върху това колко безнадежден може да е животът. Няма прокрадване на лъч светлина, няма опити за самозаблуждение и очакване, че лошият период ще премине. Защото това не е период - хората, родени в една мрачна страна, носят тъмното в себе си. Те го приласкават, споделят, пренасят го - местейки се, но не могат да избягат от факта, че не познават искрено вярата и жизнерадостното в ежедневието.
Въпреки че няма открити обвинения срещу потисническия строй, властващ в Румъния през близкото минало, Мюлер е толкова последователна, описвайки своите примирени и обречени герои, че не се нуждаем от хвърлени словесни камъни. Нямаме нужда от упреци спрямо Диктатора, достатъчна е толкова често пожелаваната му смърт. Нямаме нужда от пряко отказване от родното място, молбата за изселване говори повече от хиляди родоостъпнически думи. Достатъчни са жените, които продават телата си и не познават душите си; невръстните деца, които не могат да понасят себе си и режат косите си в опит да се самонаранят; достатъчни са мъжете, които не могат друго, освен да крадат на дребно от заводите, в които работят, а после без предупреждение да изоставят съпругите си. Това е време, което не се нуждае от морални устои и в него песните на възрастните жени струват повече от липсата на мечти във внуците им.

Смъртта витае над романа като плътна сянка. Споменавана или не, тя присъства и често побеждава - при това побеждава много преди реалният физически край да е настъпил. Малцина са онези, за които важи: "Въпреки че усещаше смъртта, той разчиташе на живота" и дори при тях се оказва, че животът не отговаря на насочените спрямо него очаквания.
Ето защо по улиците се движат хора, които не могат да разчитат на себе си, които са искрени рядко и които буквално не знаят какво да правят с отредените им дни - дали да погалят или да приберат ръката си, дали да легнат завинаги на павираните тротоари или да се приберат в тъмната си квартира - винаги тясна и винаги неуютна, сигурно, понеже никога не се превръща в дом. И сигурно понеже домът е само там, където вече няма никой жив, който да очаква прибирането вкъщи...

Малко са авторите, способни толкова последователно да ни напомнят, че животът стои далеч от позитивното и приятното. Но при Херта Мюлер сгъстяването на тригичното не тежи и се приема за естествено в хода на повествованието, защото е ясно - героите са на дъното, изтласкването е невъзможно и нежелано. А зверчето в сърцето винаги печели. ...more

6 likes · Like · see review