Metodi’s review of Физика на тъгата > Likes and Comments
75 likes · Like
А може да е и въпрос на вкус, щото доста хора, със сходни на моите литературни вкусове я низвергнаха :)
Шизофренията на Господинов и отделни вкусови моменти са главната причина хора да я харесват май (поне за мен така беше) :D
На мен ми беше много безсмислена. В началото мислех, че ще бъде интересно, но много бързо итнересът ми секна.
Чела съм само ,,Невидимите кризи" и мисля, че тая книга ще си остане единствената на този автор, която ще е в моя прочетен списък. А една библиотекарка ми беше казала, че за тая ,,Физика на тъгата" в продължение на две години читателите са вдигали скандали, че все я няма... :D
Читатели и читатели, както писатели и писатели... Да си я купят, като толкова много ги вълнува.
Разказите "И всичко стана луна" са страхотни!
За мен той пише добре, просто има много други неща, които са ми на преден план за четене. Даже мисля миналата година го четох за разтуха някъде между четирите тома на Талев.
35 стр., Дай й още един шанс. Нали се сещате онази приказка как българите пишат твърде локално. Е, това е един такъв пример на надскачане на локалната тематика. Да, не е от типа, който веднага ще те увлече. По-скоро е като повод за разсъждения, като да четеш философия. На мен в началото не ми допадаше, че се върти около минотавъра, защото не съм такъв фен на древногръцката митология, но после това спря да ме дразни. Даже се опитвах да гледам от гледната точка на минотавъра и дори само заради този експеримент си струваше.
Не знам, самият Господинов ми е много мазен, към нечистоплътен литературно и човешки през годините. Трудно ми е да се абстрахирам и предпочитам да не се занимавам нито с особата му, нито с напъните му.
Вероятно всеки от нас има причините за тези диаметрално различни считания. Чисто от човешката гледна точка мога да споделя, че той беше един от малкото в бранша, които подкрепиха моите "напъни" без да ме е виждал, или знаел преди това, или да имаме нещо общо.
И моето усещане беше такова. Прочетох я до край заради всеобщата възхита и реших, че аз не я разбирам. Казах си, че има нещо в този автор, но не и в тази книга. Харесаха ми едни носталгични разкази за времето на соц-а. А микро разказите които прочетох преди време бяха крайпътният камък, на който се зарекох, че повече няма да го чета.
Аз също не успях да я дочета някога. Опитах се в продължение на няколко месеца, бях я оставила до леглото и всеки път като започвах да я чета, заспивах мигновено. Предполагах, че проблема е при мен или периода не беше за нея, не знам. Сега съм приготвила "Времеубежище".
рядко скучен и безсмислен е господинов. и като цяло цялата "култура" която я имат за елитарна като литература изобразително изкуство поезия
За мен Господинов е най-силен в кратките си разкази - те са по-случкови. Романите му са по-скоро атмосферични, отколкото сюжетни, но аз много харесвам такъв тип литература и затова харесвам и романите му. Но силата му несъмнено е в кратката форма. Та, да - въпрос на вкус и предпочитания. (Макар че 35 страници, ако трябва да съм честен, ми се струват твърде недостатъчни за оценка, освен когато просто писането на чисто техническо ниво е откровено слабо и това си личи и од две страници).
back to top
date
newest »
newest »
message 1:
by
Димитър
(new)
Mar 26, 2017 10:43PM
А може да е и въпрос на вкус, щото доста хора, със сходни на моите литературни вкусове я низвергнаха :)
reply
|
flag
Шизофренията на Господинов и отделни вкусови моменти са главната причина хора да я харесват май (поне за мен така беше) :D
На мен ми беше много безсмислена. В началото мислех, че ще бъде интересно, но много бързо итнересът ми секна.
Чела съм само ,,Невидимите кризи" и мисля, че тая книга ще си остане единствената на този автор, която ще е в моя прочетен списък. А една библиотекарка ми беше казала, че за тая ,,Физика на тъгата" в продължение на две години читателите са вдигали скандали, че все я няма... :D
Читатели и читатели, както писатели и писатели... Да си я купят, като толкова много ги вълнува.
Разказите "И всичко стана луна" са страхотни!
За мен той пише добре, просто има много други неща, които са ми на преден план за четене. Даже мисля миналата година го четох за разтуха някъде между четирите тома на Талев.
35 стр., Дай й още един шанс. Нали се сещате онази приказка как българите пишат твърде локално. Е, това е един такъв пример на надскачане на локалната тематика. Да, не е от типа, който веднага ще те увлече. По-скоро е като повод за разсъждения, като да четеш философия. На мен в началото не ми допадаше, че се върти около минотавъра, защото не съм такъв фен на древногръцката митология, но после това спря да ме дразни. Даже се опитвах да гледам от гледната точка на минотавъра и дори само заради този експеримент си струваше.
Не знам, самият Господинов ми е много мазен, към нечистоплътен литературно и човешки през годините. Трудно ми е да се абстрахирам и предпочитам да не се занимавам нито с особата му, нито с напъните му.
Вероятно всеки от нас има причините за тези диаметрално различни считания. Чисто от човешката гледна точка мога да споделя, че той беше един от малкото в бранша, които подкрепиха моите "напъни" без да ме е виждал, или знаел преди това, или да имаме нещо общо.
И моето усещане беше такова. Прочетох я до край заради всеобщата възхита и реших, че аз не я разбирам. Казах си, че има нещо в този автор, но не и в тази книга. Харесаха ми едни носталгични разкази за времето на соц-а. А микро разказите които прочетох преди време бяха крайпътният камък, на който се зарекох, че повече няма да го чета.
Аз също не успях да я дочета някога. Опитах се в продължение на няколко месеца, бях я оставила до леглото и всеки път като започвах да я чета, заспивах мигновено. Предполагах, че проблема е при мен или периода не беше за нея, не знам. Сега съм приготвила "Времеубежище".
рядко скучен и безсмислен е господинов. и като цяло цялата "култура" която я имат за елитарна като литература изобразително изкуство поезия
За мен Господинов е най-силен в кратките си разкази - те са по-случкови. Романите му са по-скоро атмосферични, отколкото сюжетни, но аз много харесвам такъв тип литература и затова харесвам и романите му. Но силата му несъмнено е в кратката форма. Та, да - въпрос на вкус и предпочитания. (Макар че 35 страници, ако трябва да съм честен, ми се струват твърде недостатъчни за оценка, освен когато просто писането на чисто техническо ниво е откровено слабо и това си личи и од две страници).
