Христина Мирчева, "Ускорени пейзажи", поезия, ИК "Жанет 45", 27 май 2015

В електронни и печатни медии за „Ускорените пейзажи“

Непосредствено след излизането от печат – 27 май 2015 година, „Ускорени пейзажи” беше забелязана почти моментално сред ландшафта на съвременната българска поезия.


*Dictum – разговор с Валентин Дишев по БНР Христо Ботев – 05 юни 2015 http://dictum.mediabg.eu/?p=8252

Деликатна, изключително красива, изключително замисляща книга, книга за преминаващото, но не и за преминаването, писана не от онзи, който просто преминава, а от онзи, който се вглежда в нещата, опитва се да ги удържи, но и да не ограничава свободата им, опитва се да ги има без да ги притежава. Така че - книга, която трябва да бъде прочетена.

*Литературен вестник, Витрина, бр. 22 – Йордан Ефтимов, 10-16 юни 2015
http://www.bsph.org/members/files/pub...

За толкова много стихосбирки казваме без да му мислим – „деликатна поезия“. И за толкова малко това определение наистина е вярно. А в тази дори заглавията са вече завършени стихотворения, така че още с първия стих настъпва главоломното преобръщане, потъване и изплуване и ново потъване. Поезия за „изгубената, но винаги струваща си битка да се улови и задържи нетрайното“, както пише на задната корица Надежда Радулова.

Битка може би загубена за сърцето, но постоянно печелена от литературата.

*Доц. Д-р Николай Нейчев, ПУ „Паисий Хилендарски”

Поезията на Христина Мирчева приема обичайната предметност, но само ако върху нея са останали утаени кладенчета с жива вода. Зад всеки ъгъл на деня поетесата се натъква на мигновени откровения сред сюжети, взети от шокиращата пошлост на ежедневието. Тя говори за времето, запътило се към родната люлка и връщащо ни абсурда на забравената истина.

Това са стихотворни късове от остро, студеноясно очертана и до болка осветена природа - като словесни картини на Иван Милев. Стихове, наситени с ведрина, но и с ужаса на мигновенния поглед. Поезия на белите мраморни стъпала под мътна вода.

*Lira.bg, Нели Лишковска, „Ехоландшафт”, 16 юни 2015
http://lira.bg/?p=101763

Читателят възприема света от позицията на слепец, нуждаещ се от словото, за да вижда. Поезията му дава онова познание, което е било недостъпно за него до този момент. Стиховете на Христина Мирчева създават определени поетични вълни, които достигат до имагинерното, отразяват се в него и връщайки се при читателя, то вече може да бъде разпознато като действителност. Нова реалност. При това – много по-желана и красива.

*Код култура, DCTV – Емилия Терзиева, 19 юли 2015 https://www.youtube.com/watch?v=DsZBO...

*Артефир, БНР – Христо Ботев, Димитрина Кюркчиева и Гергана Рачева, 29 юли 2015 http://bnr.bg/hristobotev/post/100585...

Живописното присъства в тази малка книжка, която за мене беше откритие. Христина Мирчева има неочаквано усещане за взиране в цветовете на делника – това е нейната магия. Стихотворенията са написани като дишане. Ако трябва да избирам за антология, бих избрала стихотворението „Ускорени пейзажи” – толкова лятно пулсира!

*В-к Марица, Ина Иванова, „(Недо)сънуванит свят на Христина Мирчева”, 05.09.2015
http://www.marica.bg

Лаконичният изказ не спестява на читателя чувството за дълбочина, за вглеждане навътре, за търсене на причините. Декорът е градски. Лирическият герой – отстранен, но не отчужден, успяващ да запази „здравословна дистанция”, един модус, който допълнително засилва усещането за самотност, за бездна между случващото се и желаното. Светът в „Ускорени пейзажи” е флуиден, но не и акварелен. Той тежи невъзмутимо. И несмутимо. Точно като в живота.

*Литературен вестник, бр. 30 – Водещ броя Силвия Чолева, 30.09-06.10.2015,
Иглика Дионисиева, „По-тежко от всичко – неуловимото”
http://www.bsph.org/members/files/pub...

Едно приплъзване по перфектния кадър, едно засядане в плитчините на спомена, едно ускоряване на пейзажа – възможно ли е тези наглед безобидни действия да се окажат опасни за изживяване състояния? Защото тази книга, пестелива откъм брой стихотворения и неочаквано разточителна откъм смислова многозначност, е „заета” с други себереализации: да поставя въпроси, да прави от картинността поезия, да ни озадачава с неуловимата си поезия, да ни потапя в зрителни, темпорални, ментални и емоционални илюзии и едновременно с това – да разбива илюзиите пред нас; да не дава отговори.

*Културни новини, Христина Панджаридис, „Човек съм, кошница от върви”,14.10.2015
http://kulturni-novini.info/news.php?...

Избраната поезия е многопластова. На моменти уж лаконична, а със стъпала, водещи в подземия. Чуваш река, движение на гребла, разговор на хора. Не ги мяркаш, но те съществуват в пространството около теб. Море и преглътнати истории напипвам след точките. Нито едно многоточие – знак за точно премерен изказ и завършеност. Из облаците на стихотворенията живее слънцето, сгъстеността на краткото време, приласкаването на неусетното преминаване от ден във вечер, от вечер в нощ. Динамика и ритъм, замах и въображение в редовете. Стихове, които не омръзват. Ще се чете отново. За мен означава, че е Поезия.

*Диаскоп, Жоржета Чолакова, 19.11.2015
"Ускорени пейзажи" - магическа притегателност на стаени посоки
http://www.diaskop-comics.com/article...

Поезия, изживяна и въздействаща с чистата енергия на една неподправена чувствителност и с умението неусетно да въведе читателя в един свят, в който ускореното развълнувано дишане е овладяно и предпазено от сантиментален нарцисизъм. Пестеливото отношение към думите създава усещане за лаконичност, която обаче е по-скоро израз на съзнателна и интелигентна сдържаност, на една овладяна и промислена устойчивост пред словесното разхищение. Всяка дума, всеки образ е точно там, където най-непредсказуемо може да излъчи собствения си сугестивен потенциал и да предизвика лирическо трептене на премълчаното. Така се създава един вътрешен хоризонт на смисъла, който отваря непредсказуеми посоки.

*Сп. Страница, бр. 1/2016, Гергина Кръстева
http://hristina-mircheva.blogspot.bg/...

Гергина Кръстева: "На път, но не и пътуващи или за някои наблюдения на лирическите книги от 2015 година"

Текстовете на Христина Мирчева от "Ускорени пейзажи" са побрани в прекрасно издание, оцветено от Румен Жеков, с чудесно заглавие, което, между впрочем, един крайно внимателен читател е можел да предвиди като поява, ако е чел внимателно предишната й книга, настойчиво ползваща думата „пейзаж”, за да обозначи състоянията си („Самотният бегач”„Последна вечер във Венеция”, „Недокоснат пейзаж”…).

Прибавям към всичко това и погледа, виждането/гледането отстрани, което в първата й книга е траен опит във възприемането на света. „Ускорени пейзажи” като че ли допълва към тази способност усещане за някаква полезна дистанция и това е (може би) естествената граница на паметта, от позициите на която се мисли случилото се. Може би затова и така се появява и онова, което в новата книга на Мирчева е опит, отражения, протяжност, прозрачна радост, през които – като през стъкло или завеса, се ловят състояния. Или ехото от тях. Някаква особена опосредстваност в работата на сетивата се е появила в "Ускорени пейзажи" и утаената носталгия, която я съпровожда, ми е особено симпатична в поетиката на тази книга.

Заглавие: Ускорени пейзажи
Автор: Христина Мирчева
Оформление: Румен Жеков
Редактор: Надежда Радулова
Жанр: Поезия
Поредица: --
Корична цена: 10.00 лв.
Цена online: 9.50 лв.
Меки корици
Брой страници: 52
Дата на издаване: 05.2015
ISBN: 978 619 186 143 9


http://books.janet45.com/books/1057
2 likes ·   •  0 comments  •  flag
Twitter icon
Published on February 13, 2016 07:31
No comments have been added yet.