Принцеса Бари – урок по човечност върху древна корейска легенда.

Преводачи: Георги Ангелов, Румяна МарковаИК Колибри
Сок-йонг ни предлага една истинска история, която ни отваря с неподправен реализъм света, в който живеем в широки граници като се съблазнява да добави и малко корейска митология и да ни разкаже тази тъжна приказка за Принцеса Бари. Mомичето от легендите, което кръщават така, защото и нейният баща не е искал седмо момиче, защото и нея се опитват да убият като е ненужна в едно общество на мъже. А най-ироничното е, че това става не преди векове, а в една комунистическа страна, която прокламира равенство. Патриархатът е почти нелечим в доста култури дори и в нашите балкански души и нямаме право да обвиняваме героят на Хуанг, но и не можем да му симпатизираме. Така нареченото момиче израства в света на Ким Ир Сен.Но комунистическият строй е само началото на малката и невръста Бари, още на 11 години тя минава в Китай отделена от многолюдното си семейство. С баба шаманка, Бари наследява очите към отвъдното от нея и вижда не само разрушенията и смъртта в страната си, но и страданията на душите им. След кратко пребиваване в Китай, Бари заедно с китайката Шанг попада на търговци на хора и стига в Лондон в окаяно състояние като нелегална имигрантки. Там целта на живота според духът на бабата на  на корейското момиче, което има видения, е че трябва да изпълни дълга да открие „живата вода” досущ своята съименница не сепват. Не случайно се омъжва за мюсюлманин малко преди атентатите на 11 септември.  Съпругът на Бари отива да търси брат си вербуван за ислямската идея и макар исляма като религия да присъства, тя не навлиза дълбоко в  учението.  За нея екстремизмът в религията е обяснен в изцяло далекоизточен маниер, а според източните религии хората починали от насилствена смърт с е превръщат в гладни духове и страдания за тези хора, не ги чакат нито рай, нито девици. Показвайки греховете им и отговаряйки на въпросите им Бари минава през виденията събрали цялото настояще страдание. В своите сънища Бари и самият автор показват как нашият свят не се е променил, как навсякъде има войни и никой не може да спре това, убийства  в Африка не сепват, същите тези британци страдат от атентат, а крайните мюсюлмани получават своето мъчение затворени между световете във вечни мъки. Всички страдащи души тя вижда, докато изпада в транс след смъртта на невръстното си дете. Не открива жива вода, май за нашия свят жива вода вече няма. Щом има един свят, към който толкова народи искат да имигрират, защото войната е дошла в домовете си. Западът и той бива обстрелян също, защо не вървим към доброто и цялата земя не стане един своеобразен Лондон, където хиляди емигранти представени в малката й коперацийка (има и българско семейство) се стълкновят, вместо това човекът не спира да се самоунищожава, тръгнала от далечния Изток, тя вижда толкова  страдания на хора, които няма нищо общо с ужасите в нейната родна Северна Корея, кара читателят да се замисли и не ни дава покой.През виденията на Бари толкова фантастични колкото и ужасяващи се описва човешката природа и това което си причиняваме едни на други, изглежда така безсмислено и така боли, а въпреки това светът не се променя. Няма изненада, че живата вода не може да стигне до този свят, защото човечеството вече не я заслужава. А приказките с хубав край за принеси и принцове си остават само това – приказки.
Гери Йо