Погребален блус

Спрете всички часовници, телефонния кабел срежете,
попречете да лае на песа, нека с кокала сочен зает е.
До едно пианата да млъкнат. И под тъпани приглушени
нека изнасят ковчега, нека влязат опечалените.

Нека кръжат над главите ни самолетите, нека с вой
изписват върху небето думите "Мъртъв Е Той".
На всеки уличен гълъб креп вържете на белия врат.
Полицаите нека си сложат ръкавици от черен плат.

Той беше моят изток, моят запад, север и юг,
работната моя седмица, моят неделен уют,
моят обед, мойта среднощ, моят разговор, моят смях;
мислех, че любовта е вечна: уви, ужасно грешах.

Звездите сега са ненужни: махнете ги до една;
разпарчетосайте слънцето, приберете тази луна;
изпепелете горите и разбийте морето на пяна
защото от нищичко вече никаква полза няма.

У. Х. Одън (1938)
Превод Манол Пейков