Неделя. Спокойна сребриста мъгла.

TT

Неделя. Спокойна сребриста мъгла.

Царица на зимните хубости.

А граждани в своите топли легла

сънуват пари. Или глупости…

Мария

Свита на топло, а с ледени крайници

искам да спя, но не идва сънят.

Гледай ги мечките – мъдри бозайници,

лягат и цели три месеца спят.

Хъркат доволно, сънуват прилежно,

хич не им пука какво е навън.

Виж костенурките! Виж таралежите!

Хайде на бас, че се хилят на сън!

ТТ

Пък мен не ми се ще, Мария,

да тъна в перманентна дрямка.

Не ми е кеф да съм от тия,

що само нанкат, нанкат, нанкат…

Пред мен стоят, и то е вярно -

къде по-смислени задачи:

да пуша, да похапна харно.

Това е кредото ми, значи!

ТТ

А усмивката къде е?

Без усмивка – лошо!

Ама че съм бил завеян!

п: / забраванко тошо

Мария

Аз три месеца да дремна,

а пък после ще му мисля.

Я си представи: зелено,

облаци – изпрани, чисти,

и листа разлиства паркът,

и черешата – узряла….

Ей такава сутрин чакам.

До тогава бих поспала.

Този лиричен монолог може да бъде прочетен и тук.