Моята прекрасна книжарничка - урок по сбъдване на мечти

ИК СиелаПетра ХартлибПреводач: Алеко Дянков
Думата книжраничка стана доста модерна, напоследък, да се надяваме, че някой преводач няма да напише за някое книжарниченце в скоро време (няма да съм аз). Но след успеха на „Книжарничка на острова” и това немско бижу ни застигна. Въпреки умалителното, двете книги нямат нищо общо, нито цитатите, нито с историята на Острова и тамошната книжарницаТова са мемоарите на една мечта, много хора, които обичат книгите ще харесат тези сбити спомени, които описват една сбъднатата американска мечта на Австрия, а и и доказват думите че към успеха кратки пътища и асансьор няма, само стръмни стълби и много труд. Може би книгата можеше да се доста по-описателна и подробна, дори да има заглавия на отделните части, но авторката е предпочела да е кратка ясна и точна (пък и ежедневието и има много кратки свободни моменти). Исках книжарница, имам успешен бизнес. Без излишни подробности и точно и ясно описва какво е да имаш книжарничка в Австрия. Страна с нашето население, където по Коледа влизат 800 човека на ден. Споменах ли... на ден? Винаги клиенти чакат в 9 на вратата на книжарницата, хората не смогват. В една книжарница? Вие сещате ли се за някоя подобна така пълна малка книжарница. Не мисля. При нас е доста различно за съжаление, а би могло да е другояче. И не говорим за преди 10 години, Петра се скъсва от работа в ерата на Амазон и електронните книги. Именно днес. И не е богата тя има среден стандарт на живот, средната класа, която ни липсва от 30-тина години вече.Петра  вярва в мечтата си и не се спира пред нищо, не я спъва че  е майка на две деца, въпреки това минава от половин работен ден към къртовски труд, защото обича книгите и й се отдава да е книжарка. Никой не я обвинява, че  е лоша майка или жена, тя е независима и има подкрепящ съпруг. В други книги това щеше да е основна (и скучна ) темаДа, съпругът й също ги обича, но не остава в бизнеса скоро си намира работа и върши нещата не обвързани с хора, защото да комуникираш и продаваш книги поне на 100 човека на ден си е чиста проба героизъм, аз винаги съм искала книжарница, всеки четящ е искал, но аз съм един мъничък Оливер, обичам да сме насами с книгите, не да ги споделям с хората. По-скоро искам да съм на мястото на малката им дъщеря, която много прилича на Мая от „Книжарничката на острова”, може би единствената прилика са двете книги. Дори да имах възможност бих прочела първо тази и след това на Габриела Зевин. Но излиянието на госпожа Хартлиб е напълно реално, една мечта, много добри хора, които й помагат. Вярата в човека и в труда, утопично и така ти става хубаво, че това се е случило.  Как бих искал да има един живот  в книжарница, дали мога да върна времето и да израства в такава, едва ли? Дали мога да си купя такъв инструктаж за сбъдването на една книжна мечта без нищо да ми  е спестено? Задължително! Мехлемче за душата на читателя са всички книги за… книги! Колкото по-книжно толкова по-добре. 
Гери Йо