За ангелите и техните грехове

Дaниел ТрусониПреводач: Юлия БучковаИК Сиела
Книгоусещането е нещо много важно, защото понякога една книга не ни харесва или не, от емоциит,е които сме изпитали не само от нея, а и от заобикалящия ни свят. Има и книги, които ти харесват понеже нищо не си очаквал много от тях. Може и това да е случаят с "Ангелология", но истината е, че аз обикновено се подавам само на книгоусещането и не допускам странични фактори да ми влияят. Книгата на Даниела Трусони ще се хареса на любителите на конспирации и на трилъри. Интересна загадка на фона на фантастичен сюжет със закрит артефакт, нито за  момент не стъпва и крачка встрани от жанра си. Но все пак дава глътка въздух с добри описания и достатъчно действие, може би не най-трудната загадка, но все пак с лекота сте насища тръпката. Най-вече гледната точка на ангелите, пък като ми беше „ангелско” преди това завърших историята за поредните нефилими на Касандра Клеър и минаха на подобна тематика с много различен стил, изказ и размах на въображението. Тук нефилимите са управниците в сянка, на стотици години (доста вампирско ако ме пита колегата Трусони), но все пак нов изглед на библейския изказ. Но основната идея, сложните семейни тайни и връзки си остатват същите като на Клеър, в основата лежи истината за произхода на бъдещата монахиня Еванджелин.Прескачането в миналото и втората сюжетна линия също е плюс за първата книга на Трусони, макар за съжаление този похват да отсъства във втората част.То е ясно че в България не само вампири, но и ангели има, всичко си има, то и в книгата така, малко драма, малко любов, малко загадки, малко световна конспирация. И разбира се, милите ни Родопи и една героиня с български корен. С добър изказ и чудесни описания и най-вече красив край. Защото каквото и да си говорим крилете на ангелите са мечтите на всички хора.Във втората книга присъствието на нашата родина е обърнато повече внимание. Не върви да се оплаквамес подобна история. Няма нищо, че сега ако дойде Ной ще си отплува в нескрит ужас, ще си събере тревите и ще си ги изпуши, но тук почвах да иронизирам, а не е това е темата.Темата е оригиналният свят в който Трусони ни въвежда неочакван тя не  се води по тривиланото и затова й трябват доста страници да обясни реалността в романа си. Първата книга ми струва добре завършена, но "Ангелополис" ме разочарова, той беше една прелюдия за основния финал на книгата, третата част, която още си няма заглавие, а мен вече ме мъчи какво ще стане. Може би посъветвана от някой редактор, "Ангелополис" блести с особен екшън, в които след  10 години плахият учен Верлен е станал по-силен от Скалата та даже и цялата Федерация по кеч, защото за няколко дни на раните му би завидял и Шотландския боец. За разлика от него, главната ми забележа е краткото участие на главната героиня Еванджелин във втората книга, тя разперва криле и доизяснява произхода си и става силна и непобедима и въпреки това остава борбеността си по-неясни причини за читателя. Цялото ежедневие на монахинята Евандежелин не ни беше спестено, но преобразяването ни напълно беше изрязано, което ме подразни като читател.Разперила криле, но нейната метаморфоза остава скрита от читателя, мислите й също. Новите герои ни идват в повечко, не и двамата българи, тях може да си ги оставим, макар и тяхната гледна точка да минава през мислите на руска ангеноложка и са чист инструмент за разкриването на историята. Малко прибързано за един ден се разкрива тайни пазени хиляди години, но авторката е бързала за неякъде или нещо(дано е стигнала навреме). Но действието привлича читатели като мен. Но пък ни кара да искаме така че трябва ад я похвалим за това. Макар нефилимите да са част от елита на човешкото общество през цялото време след Потопа, то не се разбира когато един истински ангел попадне с още други как ще се бият един с друг или един за друг, битката ще е брутална с равни сили (иначе не би било интересно) и докато чакам да стане факт поне мога да напиша това до тук.  Просто ги прочетете да се мъчите като мен в очакване на третата книга (да се мъчим заедно), или защото обичате подобни четива и все още не ви е попадала. Или я прочете ако обичате балканската земя и искате да си вдигнете националните си самочувствие, причината та не би била важна. Важно е да се чете и да се добива удоволствие от това. 
Гери Йо