Следдесет-минутна коловозна тъга на разклона е в оранжево спряла, тромаво някак се подпряла така, сякаш в безсмислие някой я чака. Качих се, ти слезе - иронично сами, оцветени и двама в оранжево зная. Врати се отварят, но оттогава уви аз оставам да чакам трамвая... 26.06.2015 г. С.
Published on June 26, 2015 05:01