Безтебие

Ела, запали си. Накъде си затръгвал? Ето две чаши, имам и лед, че чисти все още не си се залъгвал думи да пиеш. Нали си поет! Сипи ми от оная тежка ракия, дето на спомени люто мирише и те удря от ляво, право в ония рани, които вълчица ти ближе. Накъдето да тръгваш, води ме натам, че в безтебие инак изпадам. Като книга без букви, цигара без плам и очите без рими оставям. 20.06.2015 г. С.