Книжарничката на Острова - клише в клишето със завидна оригиналност

ИК КръгозорПревод: Паулина Мичева

По принцип не обичам прехвалени книги, обичам книги, които първа откривам преди да ги прехвалят или малки бижута неоткрити в обществото, което е странно, разбира се – и това го е казвал всеки четящ в един период от живота си. Но за хубавите книги трябва да се говори. „Книжарничката на острова” е низ от клишета, затова бях решила, че няма да ми хареса. Имаме неомъжена бяла жена на 30 (замириса ми на чиклит) и един стар книжар, който не се оказва особено стар, не знам защо първо си го представих като 70 годишен. Той, разбира се, е вдовец и не може да продължи напред (но ако на стената има пушка, тя все някога ще гръмне, а и главният герой вярва в наратива). Преди двамата дa се съберат, се появява малко умно сираче, което осмисля живота му, до тук нищо ново, освен… Книгите и книжарницата. Прекрасните прочетени книги, които минава през историята и ни обогатява някоя и друга иде за следващо четиво. Не самата сграда, а самият дух, който само едно книжно червейче и истински любител на книгите ще разбере. Чудесни сравнение не на  света около нас с книгите, а на книгите със света, който ни заобикаляПрез цялото време главният герой говори за кратките разкази, такава й е и книгата, уж роман, но кратичък и пестелив на думи. Самият оригинал на заглавието е животът в разкази или истории на Ей Джей Фикри. Почти цялата може да се сложи на картинките с цитати и да остане във фейсбук вечността. Но ако говорим сериозно, макар историята да е  клиширана, то самото й написване си е изцяло оригинално и не тежи с излишни сравнения, прекалена емоционалност или пренаситени природни картини. Напротив - точно, кратко и ясно. Разбира се, драмата на живота на Ей Джей е метафора за изчезващите малки книжарници, които четящите скоро ще обявим за изчезващ вид и тя е заболява от рядък рак и ще си отиде с размътени, но верни мисли, без да може да ги изрази, но без да я боли. Защото книгите и думите в историите и своите клиенти с техните истории, понякога прозаични до смърт, друг път нещастни от смърт и причиняващи смърт. Преводачката е избрала да даде бележка под  всички споменати книги с последното им излизане на български език и издателството, което много улеснява читателя. Който иска да ги намери. Макар една част от тях да не са превеждани, за което може само да съжаляваме.Докато я четете си казвате: „Я имало още хора като мен по света”, затова вземете си книжката, насладете се оставете я на рафтчето (не прекалено високо или на втората редица с книги) така че да я достигате и да си я четете понякога и да се усмихвате на меланхолията в нея, после вдъхновени ще идете до локалната книжарница и ще се върнете с там с покупка и ще останете четеца за малко, поне за ден два. Кой казал, че и самото четене не е изисква вдъхновение, досущ като близнака му – писането?
Гери Йо