Докторът - мехлем за душата

Иво ТопаловИК Хермес Често казвам на нещо случващо се карма! Tака е трябвало да стане и същото ми се получи с новата и втора книга на прекрасния български писател Иво Топалов. Сега ще кажа една малка тайна, но вие не му казвайте – не знаех точно за какво е книгата, смятах, че е фентъзи (предполагам това се дължеше на подготовката на мое представяне в София и един упорит бронхит едновременно, но стига съм се оправдавала). Когато отидох да си я взема помислих, че ми се е причуло, че е за д-р Георги Лозанов. После чух и думата сугестопедия и си мислех, че това се дължи на факта, че бях слушала до 2 часа след полунощ по радио Хоризонт точно за  сугестопедия с участието на моя близка приятелка. Не ставайте смешни, разбира се, че знам какво е това, всеки студент във Факултета по педагогика на СУ го знае, според мен това е второто име, което трябва да научи след това на Коменски. Защо бях толкова обстойна ли? Защото малко хора, дори читатели знаят кой е той, много хора са се сетили за  журналиста със същото име и това вече е доста жалко. Затова тази книга трябваше да я има, тя трябваше да бъде написана и ако знаех, че се пише сигурно щях да отброявам дните до излизането на пазара. Но аз не знаех и бях приятно изненадана. Първо искам да обясня, че от тук нататък ще пиша като читател. Аз така и не станах преподавател по метода на сугестопедията, която предлага бързи резултати за кратко време. Аз съм почитател на българския гении, на самия професор, чийто постижения могат да се използва много повече в момента. Направо е жалко, че точно в нашата държава учителите са хулени, учебниците пренаписани и нов скандал излиза почти всеки месец как пишело, че Левски бил едва ли не престъпник и подобните нему случаи.Точно в тази държавица се прави метода, по който изпреварихме всичко по учене не само на чужди езици, защото сугестопедията съвсем не служи само за това. И точно в тази държавица, много малко хора познават метода. Вместо това всеки патриот се гордее с историята и древността ни, но много от тях забравят да се гордеят с българските изобретатели, със съвременните автори, не се четат техните книги, със съвременните учени отишли да творят в чужбина. А Георги Лозанов дори не е от нашето поколение, не е педагог. Някога някой ми каза, че откритията  в тази наука (примерът се отнася почти за всяка друга) се правят от човек отвън, с друга специалност. Та той е психиатър и разгадава как човешкият мозък да приема повече информация за кратък период от време. Но през цялата книга то не следва живота на един човек, даже не обръща внимание на любовните истории, той проследява по-скоро психиката на доктора и опорните точки на неговите изследвания. Кой случай го вдъхновява да тръгне по този опасен път, да загърби сигурното и да се отдаде на новото и неизследваното. Те няма как да бъдат напълно изчерпателни за богатия жизнен път на професора, но все пак обхващат най-важното, което да запознае читателя от ума до начина, по който той възприема. Книгата все пак не се чете много леко, тя има нужда да бъде осмислена. Но примерите по психология са страшно интересни, както и изпитанията, през които професорът преминава, за да докаже верността на твърденията си.Този вид методология минава през всички вече написани сценарии на нещо ново и иновативно, бива откраднато името и биват издадени много книги с неговото име без да са чат от учението му. Създателят на сугестопедията е обвинен, че я разпространява на страни извън Соц. блока и прекарва 10 дълги години под домашен арест. Но макар режимът да се сменя, новото управление му носи повече забрава, защото вместо сега в повечето ни училища и то държавни да учим по нея, представете си вече 50 години колко напред в това можеше да бъдем, ние си залагаме на класно-урочната система, от които резултатите вече клонят към плачевни. Надявам се с новата „кръв” на такива преподаватели, които станаха известни в последните години в изучаването на чужди езици, да дойде и учението на доктора. Също така, както си пожелахме с автора - и някой да продължи делото на изследванията на професора и скоро наистина да оценим съкровището, което ни е дадено. Книгата показва наяве и неизбежността на контрол от държавните служби, които ни напомнят, че тайни няма. Чак се чудим как е могъл да направи толкова много в тази тягостна атмосфера и въпреки всичко. Диалози, които ни показват умовете нaагентите и техните мисли. Диалогът определено е силен в творчеството на Иво Топалов, той е разнообразен и интригуващ, достигаш десетина страници. Не досажда, а разкрива интересни факти от света на главните герои.
Докторът тук носи името Александър, защото все пак то е литературна творба, всички имена в книгата са заменени, но всеки може да се досети, кой известен политик или деец от близкото ни минало стои зад тях. Книгата е интелектуално четиво и балсам за душата, тя те кара да се замислиш и да не спираш да разсъждаваш за света, в който живеем, за ума ни, за личните ни избори(например асистентката на професора без да е арестува, се самоизолира, грижейки се за болните си родители).Забавни са думите на автора на края на книгата, които показват тънко чувство за хумор и отдаденост на писането и действат разведряващо след финала на книгата, който, както почти всеки живот не е щастлив. Особено животът на велик учен изпреварил времето си.