Рецензия на "Летният рицар" от Джим Бъчър
Хари Дрезден е най-симпатичният персонаж в жанра "градско фентъзи". Хари е толкова готин, че успешно скрива магьосническите шапки на герои като Антон Городецки и Хари Потър.
Интересното в тази книга е, че Джим Бъчър излиза от границите на градското фентъзи и навлиза в дебрите на класическия жанр "меч и магия".
Хари Дрезден е в депресия. Не се подстригва, бръсне, къпе и почти не излиза от дома си. Не поема поръчки и на клиенти. Прекарва почти цялото си време в лабораторията си за да открие лек за бившата си приятелка Сюзън, която е на път да се превърне във вампир.
Младият върколак Били се среща с Хари и започва да го критикува за негативното му отношение към живота. През това време започват да валят жаби.
Джим Бъчър отново ни запознава с нови, непознати за нас свръхестествени същества. Едно от тях се нарича гул - паранормално създание, което е грозно, силно и може да устои на изстрел от упор с пушка.
Хари отново е на прицела на Белия Съвет заради това, че е причинил конфликт с вампирите. Самите носфератуси настояват за ликвидирането на единствения официален магьосник в Чикаго.
Типично за автора е неговото великолепно чувство за хумор. Дрезден е ерген, напоследък не си е имал сериозна приятелка и мислите му витаят в нормална за млад мъж посока, независимо с кого се среща:
"Може би наистина се бях заседял твърде дълго в лабораторията си, но и Спенсър никъде не споменава, че кралицата на феите има страхотен задник."
Бъчър отново черпи с пълни шепи от извора на аглосаксонската митология. Мерлин и кралица Маб са едни от действащите лица в тази книга. Освен това е убит художник, който се казва не как да е, а Роналд Руел (препратка към Толкин).
Приятелката (и понякога единствена работодателка на магьосника) Карин Мърфи е изобразена в нова светлина. Хари я запозна с почти всички лоши стечения на свръхестествените обстоятелства. Мърфи взе присърце неговата кауза. И то до такава степен, че унищожи растителен демон с резачка.
http://radiradev.blogspot.com/2014/12...
Summer Knight
Интересното в тази книга е, че Джим Бъчър излиза от границите на градското фентъзи и навлиза в дебрите на класическия жанр "меч и магия".
Хари Дрезден е в депресия. Не се подстригва, бръсне, къпе и почти не излиза от дома си. Не поема поръчки и на клиенти. Прекарва почти цялото си време в лабораторията си за да открие лек за бившата си приятелка Сюзън, която е на път да се превърне във вампир.
Младият върколак Били се среща с Хари и започва да го критикува за негативното му отношение към живота. През това време започват да валят жаби.
Джим Бъчър отново ни запознава с нови, непознати за нас свръхестествени същества. Едно от тях се нарича гул - паранормално създание, което е грозно, силно и може да устои на изстрел от упор с пушка.
Хари отново е на прицела на Белия Съвет заради това, че е причинил конфликт с вампирите. Самите носфератуси настояват за ликвидирането на единствения официален магьосник в Чикаго.
Типично за автора е неговото великолепно чувство за хумор. Дрезден е ерген, напоследък не си е имал сериозна приятелка и мислите му витаят в нормална за млад мъж посока, независимо с кого се среща:
"Може би наистина се бях заседял твърде дълго в лабораторията си, но и Спенсър никъде не споменава, че кралицата на феите има страхотен задник."
Бъчър отново черпи с пълни шепи от извора на аглосаксонската митология. Мерлин и кралица Маб са едни от действащите лица в тази книга. Освен това е убит художник, който се казва не как да е, а Роналд Руел (препратка към Толкин).
Приятелката (и понякога единствена работодателка на магьосника) Карин Мърфи е изобразена в нова светлина. Хари я запозна с почти всички лоши стечения на свръхестествените обстоятелства. Мърфи взе присърце неговата кауза. И то до такава степен, че унищожи растителен демон с резачка.
http://radiradev.blogspot.com/2014/12...
Summer Knight
No comments have been added yet.
