Мечове в морето, мечове навред!

Нали обичам мечове(не толкова, когато някой ме преследва с такъв) и много се зарадвах, че ми подариха новия фентъзи сборник „Мечове в морето”, предният имаше по-голямо разнообразие, но в този подборът ми се струва много добър, малко но-качествен, макар темата да е различна.
С другото, което ме привлече са новелите, които открих и които не бих искала да завършват  като такива. От това се дължи само на любовта към по-дългата проза, предполагам.В челната тройка са трите новели, които много бих искала да видя като завършени романи. Първото ще да е пътуването към останките на Атлантида в „Съкровището на Атлантис, на Мирослав Петров. Започва като исторически роман и се намъква лекичко в ръкавицата на фентъзито. Всичко си му е на мястото, особено битките и действието което кара 40-те странички да свършат доста бързо.Новелата „Океан” на Иван Димитров също интригуваща антиутопия, в която героят тъкмо е преоткрил себе си и се поставя край, а си струва да се развие, както и „Стоманена целувка” на Милен Станиславов, която ми звучи като прелюдия и първа глава на много приключения занапред.Разказът на Сибин Майналовски е част от поредицата за кръчмата „Зелената котка” и ще ви накара да се смеете, особено ако имат вкус за иронията в жанра. Може да доведат до пристрастяване към другите истории на неговите чудаци и да потърсите сборниците му с разкази и предния брой на мечовете. Брой звучи обнадеждаващо, дано всяка година, Националният клуб за фентъзи и хорър да ни радват с поредни си меч.За разлика Бранимир Събев остава верен на стила си с разнообразни разкази с нови герои и  персонажи и ни черпи с поредния си разказ за трудния избор. Както и Явор Цанев, разказ с много мечове, които се кръстосват с легендата, а тя оцелява винаги.Тримата пазители на Александър Драганов е своеобразно продължение за героите, с които ни срещна и в предния сборник има нужда да бъдат прочетени предварително, макар авторът да се е постарал приключенията им да могат и да се четат поотделно. Но аз съм твърде пристрастна и го харесвам повече като преводач. Донко Найденов си е име в българското фентъзи и винаги дава на читателя си колкото е нужно интрига с доза описания и действие, така че да го четеш е пълно удоволствие.Единствената представителка на женския пол я оставих за накрая. Lady Pol the BELOVED обхваща приказното и се обляга на него подобно на Александър Драганов и ни пренася в тъй обичания свят на русалките и техните традиции.Дано има още много мечове и още много истории, ние техните читатели вече сме дали своя меч в служба на тяхното творчество.
Гери Йо