Докато сред публиката ни е тъй удобно,
под прожектори на сцената все други ще играят.
Смехът, тревогите, плачът ни - на готово
във вечерната си постановка те ще ни представят.
И все ще се намери кой да режисира
и кой с кирлив парцал зад сцената да бърше,
Когато си без мнение, душата ти умира,
и друг заема мястото й бърже.
Актьорите са нови, ала все са същите.
Поне пред публиката маските си
Published on November 17, 2014 08:34