Снежно цвете и тайното ветрило - безсмъртното женско приятелство

ИК Хермес
преводач: Светлозара Лесева


Седим си ние със Сев и аз й хваля тази книга,  казвам й какво ме притеснява и кое ме е пленило в нея и тя: „Ето, ти написа ревю!”  За да не го оставяме само устно, реших да пиша за тази книга - „Снежно цвете и тайното ветрило” или първата книга на Лиза Сий, която прочетох. Сий е потомка на китайци от Чайнатаун, което прави писането й доста традиционно и отваря врата на Китай какъвто нейните предци са го напуснали. Напомня  ни две важни неща за китайската култура, необмисления акт на жестокост при пристягането на краката при жените и истинското женско приятелство.А именно тази книга е това – ода за едно истинско неумиращо приятелство, което като всяко такова, си има своите висини и спадове, своите тъжни и прекрасни моменти. И е дълго като самата история, защото трае едва цял живот (според китайците дори повече)Много малко добро е казано за женското приятелство, напротив то повече е бивано отричано и поругавано като невъзможно такова. Но книгата опровергава тази теория напълно.След като родителите на Лилия решават, че могат да си позволят да осакатят момичето си и по този начин да му дадат път в живота, превръщайки краката й в златни лотоси, при което костите на крака се чупят, за да остане стъпалото едва 7 сантиметра. Грях, за който китайската култура има също да отговаря. От тук идваше двоумението ми да пиша за точно тази книга. Защото противоположностите се съчетават като ин и ян, от една страна пълно описания на бинтоването, от друга разкриващи интересен нюанс от душата на Класически Китай.Но след като Лилия приема нов статус  в обществото, то тя е редно не само да има богат избраник, а и преди това получава друго предложение прекрасно ветрило, изписано на езика, който жените сами си създават за да запазят в тайна мистичния си свят. А мъжете на запад се оплакват че не разбират жените,  какво да кажем на изток, където преди революцията са си й пишели и на таен език?Така малката Лилия се сдобива с лаотун (буквално стар приятел), а тази връзка никой не може да прекъсне, дори новата женитба. Когато момичето заживява в чужд дом и с чужди роднини, тя оставя и старите приятелки, но не и своята лаотун. До колкото знам в никоя друга култура не е имало подобно всеотдаване на приятелката, която оставя винаги до нас и ни подкрепя в тежките моменти.  Приятелството като култ.Историите на Лиза Сий не са пълни със силни жени, те са жертви в повечето случаи, обречени на своя си затворен свят. Но тя обрисува една реална картина далеч от образа на Мулан, но и по-близък до реалността.Лиза Сий успява да открехне вратата на един забранен, но и забравен Китай и ни го рисува прекрасно с традиции и разбирания, които не са само странни за съвременния човек, нито за западния човек. Затова си струва да се прочетат, защото са един интересно разказан урок по история и психология на източната жена, подобно на творбите на Пърл Бък. Тя дава своето уважение към Предците, така тачени в китайската култура и разбирания и най-вече на по-забравените жени в линията. За китайците основна религия е да отдават почит на предците с тамянови пръчици и дарове пред олтара им, Лиза Сий им дарява незабравима история.
 Гери Йо