Разторг или бой до смърт

Разторг или бой до смърт
Антон Фотев ИК MGB
Една наистина хубава фентъзи книга (а, дано и поредица), за която си струва да се пише, защото определено си струва да се прочете. В битки и описания, Антон Фотев ви показва постапокалиптично бъдеще, подобно а Стефан Кръстев-Цефулес и ви чете историята такава каквото може да я види някой  воин (или увлечен по бойните изкуства дух). Сега тези истории са доста четени, но игрите на главните герои не са на глада, а на честта.При него хората са само Славяните (дано краят на света не е дошъл след поредния Чернобил), които  имат законите на войната на източните народи и могат да си имат хан, а не княз. Но да не забравяме, че книгата е във фантастичния жанр и можем само да намерим познати линии и сюжети.В земите им различните племена се бият помежду си и се кланят на боговете и богините си и малкият внук на мечките е отвлечен при поредния боен поход. От него става  невероятен боец, на име Разторг, но хич не си представяйте смирения старец, който го учи на тайното бойно изкуство на върха на планината. Този образ се появява по-късно. 
Представете си мрачните робски килии, където момченцето е превърнато в безпощадно оръжие от ръцете не на някой палач, а на друго дете. Той му дава ново име и го кръщава Разторг.  Щом почнах да го чета с представях сцени от „Дани кучето.” Искаше ми се даже да има още глави за това обучение.Малкият се превръща в голям и силен гладиатор, който убива по заповед. Трябва да похваля автора за добрата психология на книгата, наистина прекрасно описва потока на съзнание на почти осакатения психически роб и жестокия до лудост княз.Точно в нюанса на историята са и някои от думите, леко остарели диалектни, които напомнят на някаква приказка. Макар думи като „гладиатор”, „багатур” и „тикин” да ми се струваха не на място през цялото време. Усещането ми за народна приказна се подсили и заради хубавата мома, за чиято ръка харните люде с здрава кръв се бият, която иска златна, а елфическа ябълка. По наш си народен подход без да робува на излишните моди във фентъзито, но това не означава, че задължителните във всяка такава книга битки за пренебрегнати. За наслада на читателит,е те са множество и прекрасно описано, истинска наслада за всички запален по пътя на воина. По своята личност Горян прилича на Далебор от стефановия епос, което ми направи романа  по-вълнуващ при четене. Жените славянки са войни и живеят като монголки и се бият като китайки, всички са горди и красиви. Разбира с, не всяка се бие до смърт, има си и женствени образи, но какво без тях е приказката? Но тук и злите са с красиви тела и лица, почти всички в романа имат своята блестяща външност.С неочакван край, с боен пълнеж и все пак изначалните човешки отношения, романът си търси своето място в съвременната българска вълшебна литература. Ще чакаме продължението, което се надяваме да е още по-епично и кърваво.
Гери Йо