Малкото четене: Алтернативна история и криптоистория

Приятели,

Представяме ви едно от осемте тематични встъпления към „За спасяването на света“ – антология, която въплъщава лицето (или поне 48 различни лица ) на поредица „Човешката библиотека“.

Ако пожелаете да споделите и ваши препоръки в този поджанр на фантастичното – добавете ги долу. Ние винаги търсим още. Може да включим предложенията ви в следващите издания на „За спасяването“.

И още: Продължаваме да събираме поръчки за хартиеното издание на антологията. Ако го искате – пишете ни.

~

Алтернативна история и криптоистория

Валентин Д. Иванов

Ако Наполеон беше победил при Ватерло/избягал от Света Елена/спечелил войната с Русия; ако Хитлер беше станал архитект/емигрирал в Аржентина/спечелил Втората световна война; ако… Представете си литературно произведение, филм или картина, изобразяващи свят, в който някое от тези допущания е исторически факт – това е алтернативна история.

Криптоисторията е сроден жанр, само че при него алтернативното е останало скрито за съвременността. Класически пример – Тунгуският метеорит е бил извънземен космически кораб и оцелелите от екипажа му и до днес тайно живеят сред хората. Обикновено в подобни произведения главната движеща сила е разрешаването на загадка и конфликтът произтича от новото тълкуване на историята, което авторът и читателят трябва да направят, след като научат „истината“.

Алтернативната история спечели популярност едва през последните няколко десетилетия, но тя е стар жанр – в нея се е упражнявал още Тит Ливий. Практикували са го Уинстън Чърчил, Андре Мороа, Кингсли Еймис и Филип Рот. Сред емблематичните фигури в алтернативната история са Филип К. Дик, Хари Търтълдав, S. M. Stirling, Ward Moore и Орсън Скот Кард. Списъкът е дълъг.

Характерът на алтернативната история я сродява с три жанра: „нормалната“ историческа литература, съвременния роман или разказ, и разбира се, научната фантастика. Като правило, жанрът е социално зареден и промяната в историята е средство за изследване на човешката природа и на обществените закони. В най-добрите алтернативноисторически произведения различната реалност е нещо повече от екзотичен и безучастен декор, на чийто фон се развива действието, и се превръща в инструмент на познание и внушение. Жанрът позволява социални мисловни експерименти, които за разлика от истинските не се нуждаят от милиони пречупени съдби и реки от кръв. Алтернативната история не поставя читателя в позната и комфортна обстановка, както „класическата“ историческа литература, а постоянно го държи в напрежение – на следващата страница историята може да поеме по нов и неочакван път.

Има и изключения – една група от автори (и фенове) гледат на жанра като на поле за виртуално-литературен реваншизъм, пренаписвайки историята според собствените си предпочитания. Подобни творби се разпознават лесно – по антагонистичния си дух. За друга група пък той е средство да се пришпори (отново виртуално) техническият прогрес, най-често космонавтиката или корабостроенето. Характерни черти на този уклон са особеното внимание към техническите детайли – максималния полезен товар на ракетата, броя на нитовете в корпуса на дреднаутите – за сметка на човешкото присъствие, което се свежда до картонени герои.

Обширно въведение в по-значителните произведения от жанра ще откриете в есето „Алтернативната история, сираче с три мащехи“, публикувано в сп. „Тера фантастика“, бр. 2, 1999 г., и онлайн.

Препоръчваме ви и:

Алтернативна история:

„Да пробудиш драконче“, „Царска заръка“, „Пълноземие“, „Слънце недосегаемо“ – поредица романи от Николай Теллалов

„Думи под вълните“ и „Интеркосмос“ – разкази от Валентин Д. Иванов

„Случаят Бенковски“ – разказ от Григор Гачев

„Орфеус слиза в ада“ – роман от Георги Малинов

„Калоян и златният печат“ – книга-игра от Георги Караджов

Криптоистория:

„Хроника от Сарагоса“ и „Шпага с рубини“ – повести от Светослав Славчев

„Аз, грешният Иван“ – роман от Николай Светлев

„Операция „Риба“ – роман от Петър Копанов

„Дванайсет разбойници“ – роман от Янчо Чолаков