За начало: в края на пътя с жълти павета

Ще започна още с древна Сердика. В края на Път с жълти павета, първият разказ в сборника, едно момиченце стои в подлеза под Президенството, гледа руините на древната градска стена, а пред очите му се появява портата на Сердика в целия й блясък: с лъвовете, стиснали дръжките в зъбите си, със строгите стражи зад назъбената стена, със знамената по петоъгълните кули - с всичко, което само въображението може да види.


Иска ми се да мислим за София точно така. Да гледаме какво ни се случва на живо днес, но да виждаме далеч зад ежедневието по разбития паваж. Защото литературата е най-лявата лента за въображението и смисъла. Затова и четем, впрочем. Приятно четене #НаЖивоОтСофия!