Рецензия на ”Замъкът на лорд Валънтайн” от Робърт Силвърбърг

Преди много години един приятел ми зае „Замъкът на лорд Валънтайн“. Бях абсолютно възхитен. Това беше най-доброто фентъзи, което бях чел след "Магьосникът на Землемория". "Конан" дори още не беше издаден в България.
Впрочем в момента Робърт Силвърбърг е най-добрият жив писател на приказна фантастика след Урсула Ле Гуин. Той превъзхожда многократно дори култови имена в жанра като Майкъл Муркок и Джак Ванс. За голямо щастие на българските читатели Силвърбърг беше превеждан често и негови разкази можеха да се открият във вестник "Други Светове"(по-късно излизал и като списание). Кратката история "Добри вести от Ватикана" - носител на "Небюла", пък беше отпечатана в сп. "Фантастични истории". Бих отбелязал също паранормалния разказ "Не наши братя" публикуван на български в антология Фентъзи.
„Замъкът на лорд Валънтайн“ е история за един прокуден и лишен от тялото си крал. В тази книга авторът е създал собствен, неповторим и пращящ от жизненост свят - Маджипур. Този свят има собствена история, география, флора, фауна и религия. Населен е предимно с хора, но има и други създания - скандари, вруни, хджорти, гхайроги, су-сухериси и лиимани. Дните от седмицата също са с различни названия - вториден, слънцеден...
Силвърбърг е измислил и собствена монетарна система. Запознава ни с нея по много интересен начин.
Впрочем, време е да ви представя главния герой в книгата:

http://radiradev.blogspot.com/2014/06...