За Порочна връзка - книгата и страницата, а и за ред други неща - 1
От векове няма уникална книга, нищо че точно в тези векове най-много гении са проявили своята гениалност. Всеки от тях е просто един сред себеподобните си - докоснати от сила Висша, имали волята да развият своя дар и да го разгърнат като цвят в огромната Градина на интелекта между още милиони цветя, сред които сме се родили, съществуваме, живеем и умираме.
Няма уникална книга, уникален цвят в тази градина, но душите ни - работните пчелички в нея - танцуващите, медоносните, живите знаят колко е важно да има повече цветове. Защото макар да няма уникален цвят и книга, всяко време си има своя уникален нектар. Или, ако щете наречете го дух.
Нищо уникално няма и в "Порочна връзка". Ако търсите истината, Голямата истина, няма да я откриете в книгата, но ако обичате да гледате танца на илюзиите, чийто хореограф са истини, много малки и човешки, все различни истини; и откривате в това красота (като мен) или най-малко ви забавлява (както мен) не, няма да бъдете разочаровани.
картина: Егон Шиле (австрийски еспресионист (1890 - 1918; интересна личност)
Публикувам от години в интернет. Някои обичат да ме четат, други - не. И едните, и другите си имат своите основания, своите ценности, търсене в Световната библиотека. Да прочетеш, който и да е автор, означава да се лишиш от друг. Земният живот е твърде кратък в сравнение с натрупаното в литературата. Пешком оттук до пръстените на Сатурн и обратно би ни отнело по-малко време отколкото необходимото да прочетем и то само онова, което знаем, че си заслужава. И понеже го осъзнавам не искам да се натрапвам, най-вече на тези, които не обичат да ме четат. Знам, че има и други - такива, които имат вече впечатление от мен. И такива, които нямат, а си приличаме. Вълнуват ни едни и същи въпроси. Изпитваме тръпка от сходни приключения. Приключение на духа, душата и тялото. Привлича ни едно и също четиво. И най-вече имаме един и същ вкус към забавлението. И това представяне е именно за тях.
Потърсете ме в профила ми във фейсбук, на страницата на книгата: Порочна връзка.
Няма уникална книга, уникален цвят в тази градина, но душите ни - работните пчелички в нея - танцуващите, медоносните, живите знаят колко е важно да има повече цветове. Защото макар да няма уникален цвят и книга, всяко време си има своя уникален нектар. Или, ако щете наречете го дух.
Нищо уникално няма и в "Порочна връзка". Ако търсите истината, Голямата истина, няма да я откриете в книгата, но ако обичате да гледате танца на илюзиите, чийто хореограф са истини, много малки и човешки, все различни истини; и откривате в това красота (като мен) или най-малко ви забавлява (както мен) не, няма да бъдете разочаровани.
картина: Егон Шиле (австрийски еспресионист (1890 - 1918; интересна личност)
Публикувам от години в интернет. Някои обичат да ме четат, други - не. И едните, и другите си имат своите основания, своите ценности, търсене в Световната библиотека. Да прочетеш, който и да е автор, означава да се лишиш от друг. Земният живот е твърде кратък в сравнение с натрупаното в литературата. Пешком оттук до пръстените на Сатурн и обратно би ни отнело по-малко време отколкото необходимото да прочетем и то само онова, което знаем, че си заслужава. И понеже го осъзнавам не искам да се натрапвам, най-вече на тези, които не обичат да ме четат. Знам, че има и други - такива, които имат вече впечатление от мен. И такива, които нямат, а си приличаме. Вълнуват ни едни и същи въпроси. Изпитваме тръпка от сходни приключения. Приключение на духа, душата и тялото. Привлича ни едно и също четиво. И най-вече имаме един и същ вкус към забавлението. И това представяне е именно за тях.
Потърсете ме в профила ми във фейсбук, на страницата на книгата: Порочна връзка.
No comments have been added yet.
