Как я караш?

Е, тази среща не трябваше да става.

Откъде пък кокошката му с кокошка се взе тук!

Забърбори както някога. Няма пауза, хиляди излишни думи, хвалби, жестикулации, веждите й, по – мъкнати от преди, очите й по-хитри, миглите й съвсем на нищо не приличат, качила е тридесет килограма, но се чувства още по-хубава. Сияе, говори за филми, за деца, за приказки от хиляда и една нощ, крем карамел, пушена сьомга, някакви колежи из Европа, стойки от кама – сутра, как било обзаведено жилището й в провинцията, оборота от фирмата й за булчини рокли, разни тъпотии за обобщение. Припомня си колко ме обичала. Какви приятелки сме били двенките, как такова, тя не искала, ама тогава, защото той, не знам си какво още, колко изпили, какво не

-Ето това е! – казвам й- Запознайте се. Ако щеш вярвай, но е моя съученичка. Видя ли, че не отидоха напразно парите за козметиката, скъпи. Погледни ме мишленце, прецени само. Хайде, влизай, разполагай се, чувствай се като у дома. Ох, колко съм разсеяна, мили…-целувам го няколко пъти, пускам език, пускам ръка между бедрата му. Отхапвам го леко. Стъписан е, но вече не само стъписан. Смигам му многозначно и безгласно с устни му казвам: „после, прави се сега”.

Отвръща на намигването ми. Даже се усмихва съзаклятнически, а и малко повече. Не може да си затвори устните от възбуда. Красива съм си, но още по-красива ставам заиграя ли. 

-Много, много съм разсеяна. Забравих къде сложи уискито, онова отлежалото. Нали се сещаш….

-Искаш да кажеш рома. Кубинският? Контрабандният.

-А, да. Точно за него идеше реч. 

-Твоята приятелка ще го хареса. Подложена на ембарго стока е, защото пусне ли се на пазара, комунистите ще завладеят света. Има някакво наркотично вещество в него, може и да е някаква магия. 

Гледа го зяпнала, а той и се усмихва.

Ама наистина го обичам. Колко е находчив, как добре се справя. Целувам го по бузката, правя го от сърце. Прегръща ме през кръста и впиваме устни. 

Глътнала си е езика. 

-Ще й обясниш ли и за картината. – показвам я с поглед.

-О, да. Не е Дали, фалшификат е, но струва почти колкото оригинала. В крайна сметка Дали е най-фалшифицираният художник и много от платната които минават за оригинали са по-ниско качество от този доказан фалшификат. 

Пали свещи. Пуска музика, тя изглежда не е слушала друго освен поп-фолк в последните месеци. След малко объркана го и признава. Той е пуснал Брамс. После ни иска цигара. Въздъхва, казва, че не е пушила от месец, но сега не може просто да издържи. Тогава той се сеща и за кубинските пури, които също като рома са под ембарго, за да не завладеят комунистите света. Как си набавя тези стоки, ли? Поглежда ме, усмихва се, смига ме и ме пита да й каже ли. „Ако смяташ, че е удачно, скъпи!”-изчуруликвам. Въздъхва, обяснява й, че успява когато поиска да прави разни дреболии. 

Загасила е пурата си. Главата й се маяла. Казвам уж на него, но така, че да разбере, че трябва да чуе тя. Напомням му колко е часа. Мъркам му да затопли ваната, да влезе в нея и да ме чака готов. Кожата мека, а останалото твърдо. Както съм се облегнала на него, а ръката ми е на бедрото му, чувствам, че автоматично изпълнява желанието ми. Облягам се на рамото му, затварям очи и продължавам да му се галя и глезя. 

-Ще те изпратя, скъпа, но няма много да се бавя, защото погледни го….Нетърпелив е.

Стана и тръгна към банята.

-Направо влез. Във ваната съм.-рече ми.

Вървеше мълчалива. Подхвърли нещо пиперливо по адрес на богатите. Попита ме, сигурна ли съм, че е само мой или има и друга или друг. Такива изтънчени типове….

Махнах на едно такси. Качи се без да ми каже и „чао”.

Тръгнах обратно. Той ме чакаше във ваната.

Но да си чака.

Ще има да чака!

Не ми е до него. 

Развалих й настроението, но пак не успях да оправя своето.