Последен трамвай

/March 26, 2013 at 1:41am/
Дора безразлично наблюдаваше парцаливите снежинки, които, падайки, закърпваха грозотата в нощния екстериор. Малко по малко сивотата отстъпваше място на бляскавата бяла пелерина, която даряваше децата с усмивки, а старците – с няколко счупени крайници. Дора не трепереше, не беше студено. Но кучето, което мина покрай нея, криеше огромна студенина в очите си. Нямаше я детската радост, нямаше ги големите, наивни очи; но за сметка на това влачеше счупеното си ляво краче. Безразличието у Дора премина в тъга. И не тъга към животното, а тъга към човешката деградация. Тъга по пътя, по който вървеше едно разпадащо се общество.

Пристигна трамвая. Онзи последен трамвай, който тя чакаше всяка нощ; който винаги я отвеждаше на едно по-хубаво и топло място - вкъщи. Дора се качи в постижението на човешкия прогрес. Бялата нощ остана зад калните врати на трамвая. Бялата нощ задраска като разярена котка по калните врати на трамвая. Бялата нощ искаше да разбие калните врати на трамвая, да се вкопчи безшумно в палтото на Дора и да остане с нея завинаги. Но калните врати на трамвая не поддадоха. Чу се жален писък и светът бавно се затича. Красота!

Но действителността върна фазата на безразличие. Обичайната гледка. Старица с мрежена чанта, пълна с картофи; двойка метъли с черен лак по ноктите и слушалки, давещи се в мазната им коса; очилат студент, държащ техническа литература в ръце, който не би обърнал внимание и на Мис Украйна, ако тя сега влезеше в стария, очукан трамвай с кални врати. Нека не подминаваме и младата циганка, която бе решила да покърми чавето си тук. Тя успяваше да придаде пълнота на цялата тъжна действителност.

- Блъсна го кола.

В първия момент Дора не разбра от къде идват думите.
Очилатково? Невероятно! Но.... какво....

- Псето, което мина покрай теб на спирката.

Дора се усмихна. Почувства се по-специална и от мис Украйна.

- Помислих, че е яло бой - отвърна Дора.

- Купи си розови очила! - усмихна се очилатково. - Ще видиш, че то ще се оправи до месец. Ще видиш, че светът не е чак толкова лошо място!

Дора се усмихна отново. Последен трамвай. Последен шанс да види красивото в безличното. Последен, до утре вечер. Когато пак ще чака своята последна възможност.
Своя последен трамвай.