Жегата пие

 

Жегата пие от мен

и ми взима от влагата,

пари звънтящият ден,

светлината се сляга,

облаци ниски, мъгла

и жужене на пясъци,

страх като остра игла

и тревога на тласъци,

жълта и суха трева,

прах дори под клепачите,

охлюв съм, дишам едва

и не мога да плача.

Въздухът мазен и сух.

Нито лъх от движение.

Гръмва следобедът глух

просто от напрежение.