Мокро стихотворение

.

 

Утро, много си добро!

Утро, много си красиво!

Дъжд проливен, из ведро,

плисва върху всичко живо,

и дъгите му блестят,

и със светли капки гали

роклята ми на цветя,

цопащите ми сандали.

Мокър и разцъфнал ден

със окъпано начало,

с тъмен кичур, залепен

върху челото ти бяло.

Посивялата трева

във зелено боядисал.

Мокри сме и затова

да се бърза няма смисъл.

Нямам страх и нямам мрак.

Мокрите ти длани сричам.

Утро, заедно сме пак!

Утро, много те обичам!

‘