Защо е толкова приятно

 

От макове и слънце лятно

блести оранжева реката.

Гласът на жаба проехтява

и цопва в свежата река.

Защо е толкова приятно

когато ми държиш ръката?

И как ръката ми познава,

че е във твоята ръка?

Мълчим и си вървим полека.

Дъждът е мил, ще ни изчака.

Поспираме на всяка крачка

като замаяни пчели.

От влагата пръстта е мека.

Смокините са пълни с мляко.

Тъга внезапно ме ужили,

ала почти не ме боли.