Котешки работи

 

Мария

Я го гледай как мяука

и си търси правата,

жива топчица малка

със уши над тревата.

Цяло пух и тревога,

като сиво глухарче.

Да те взема не мога,

мило малко другарче.

Дребен кресльо със лапи,

разпищян възмутено

и готов да ухапе.

Няма място при мене.

Аз съм толкова важна.

Аз по цял ден работя.

Тъй че ще ти откажа,

смешно пухкаво коте.

Храбро сбръчило чело,

някак си ще изтикаш.

Порасни. Бъди смело!

И не спирай да викаш!

ТТ

Котараче пършиво

със невчесани лапки,

в цвят опушено сиво

и на белички капки.

Изтъкан от достойнство,

същи мъничък тигър,

уж е сам, а е войнство

и ядосано мига.

И с опашката нервно,

отривисто потрепва.

Само нещо да мерне

и във скок се отлепва.

И минава край мене

с бавна, горда походка.

Славно котешко време

на храна и разходка!

Уж не търси милувки,

уж не чака на грижи,

а приема целувки

и блажено примижва.

Топло мърка, не бяга

щом до него си ти,

и на лапките ляга,

и започва да спи.