Не те искам такава

 

Не те искам такава,

облечена цялата.

Нека аз съм ти дрехата

и пак аз – огледалото.

Нека аз съм леглото ти,

нека аз съм ти книгата,

да съм кърпа, която

до под дупето стига,

и водата от душа,

разтопена по шията.

Да те ям, да те пуша,

да те дъвча и пия…

И когато, по грешка,

се окажеш без мене

да усетиш – горещо е,

но ужасно студено.

А пък аз, остарял,

тих и необитаем,

натежал, опустял,

като къща под наем

без стопани, без мишки,

даже без квартиранти,

по-смутен от разнищени,

разкопчани тиранти

да побързам, и лесно

пак при теб да се връщам

за да мога, естествено,

да си те напрегръщам.