Мравка

 

Искам днес да ти кажа…

Просто да ти прошепна,

че и мравката даже

става великолепна,

щом погледнеш отблизо

как с краката си боси

под земята чак влиза

и товара си носи.

И че мравката ситна

се обвива с воали

и посмява да литне,

щом любов я погали.

Тази мравка умела,

лъскава от умора,

се оказва по-смела

от големите хора.

Тази мравка, по-тиха

и от сън на тревичка,

в тези няколко стиха

е по-важна от всичко.

А в минута случайна,

в съвпадение лудо,

може ти да си тайната,

може аз да съм чудото.

Затова остави ме

да повтарям унесено

хубавото ти име,

да го сложа във песен,

във ума ти да влизам

като вятър във стая,

да те гледам отблизо

и да те опозная.