Обикновено стихотворение

Какво зелено, хубаво дръвче

е сливата, прилежно прецъфтяла!

Побързала е да се облече

във други дрехи. Вчера беше бяла,

но вече не е булка, а снаха,

и с новата подредба леко свиква.

С надеждите, с пчелите и смеха,

с дъжда нехаен, който топло бликва.

Обикната, приета, от дете

в очакване да ражда и да шета,

със всяко клонче бърза да расте,

за да надмине другите дръвчета.