Далеч от пролетта

 

Отново си далеч от пролетта.

И нямаш ни една любовна мисъл.

Какво да си прикриват със листа

дърветата? И както ходиш кисел,

по миглите снежинки се лепят,

а къщите са бели като булки.

Не хора, а кокичета вървят -

със преспи върху шапки и качулки.

Палта дебели – топличко под тях.

Примижват замъглени очилата.

И вместо яд, на теб ти идва смях

от капката, полазила в яката.

И вместо в лед, снегът минава в кал -

кафява, сочна и мекосърдечна.

О, явно ти не си добре разбрал,

и пролетта не е съвсем далечна.