„За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“: Малкото четене (откъс седми)

Приятели, продължаваме (:

Последната книга в поредица „Човешката библиотека“ е романът „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“ на Величка Настрадинова : второ издание.

По-долу ви предлагаме началото му. А междувременно може да си поръчате електронното издание. Вижте повече тук.

Приятно четене.

откъс първи

откъс втори 

откъс трети

откъс четвърти

откъс пети

откъс шести

~ ~ ~

Но телефонът безмълвстваше и като че ли излъчваше недружелюбие.

– Хайде! Без мистика и отчаяние! – си заповяда Марта и реши, че ще е най-добре да въведе ред в дома си. За тази цел тя събра наличния състав и постанови: – Започвам разследване относно случая с чортелеците. Моля, потърпевшата госпожа Маца Писанска!

– Маца-Бубастис Писанска! – се обади Мария.

– Никой да не ме прекъсва! Госпожо Писанска, доколкото схванах, тъй наречените чортелеци са те оваляли в сажди и са те „напудрили“ посредством китка пера, събрани от оставките на изядена от тебе гургулица.

– Да – потвърди Маца.

– Не мислиш ли, че това е акт на отмъщение? Чортелеците са решили, че ти неправомерно си лишила от живот едно невинно създание.

– Брей!

– Дръж се прилично! Следователно, у чортелеците има някакво чувство за справедливост.

– Ами! По цяла нощ яздят пътуващите котараци, наплюват чехлите на Бояна, та да се пързалят, и гъделичкат краката на Матев, за да му се присънват страшнотии.

– Ооо! Не стига, че тормозят бедните пътуващи котаци, не стига, че искат да препънат добрата ми прислужница, ами безпокоят и любимия ми съпруг! На оръжие! Обявявам Свещена война на чортелеците. Обърнете знамената „на рат“! Напред срещу коварния враг!

– Маменце – плахо се намеси Мария – все пак, как си я представяш тази война?

– Не съвсем като война, по-скоро – като гонение. Не желая никому злото.

– Това, гонението, ще бъде трудно, госпожо – опита да я обезкуражи прислужницата. – Още миналата събота аз опитах със сърп и решето…

– А! Ти си била осведомена! Откога?

– Откак Маца ме нарече „мръхла“.

– И ти не ми се оплака!

– Защо да ти се оплаква, след като е мръхла? Вместо да се целува с водопроводчика, можеше да изпрахосмукачи тавана!

Марта като че не чу дългия апостроф на госпожа Писанска.

– И отдавна ли знаеш, че Маца е проговорила?

– Поне от две седмици.

– И не ми съобщи?!

– За да ме сметнете за луда? Освен това, още като постъпвах на работа при вас, господин Матев, а и съседите, ме предупредиха, че този дом не е като другите, че тук гостуват доктор Беля, Александър С. и дори самата госпожа Вещица, да не броим пък разните извънземни, пратениците на паралелните цивилизации на бъдещето или миналото.

– И ти все пак постъпи?

– Да. Извънредно ми е любопитно. Трябва да ви призная, госпожо Матева, че аз имам образование, което ми позволява да получа по-добра работа. Но предпочитам да се грижа за вас, да живея между добри и интересни хора, да имам възможност да се уча, да наблюдавам странни събития… А що се отнася до водопроводчика, длъжна съм да ви изясня, че той не е това, което се подразбира под понятието „водопроводчик“. Той всъщност почиства каналите на времето и е малко виновен за случилото се тук, защото, без да иска, изтърва нещо от миналото и затова къщата се пренасели с дриади, самодиви, духове и чортелеци.

– Ай-дааа! – съкрушена се просна на дивана малката Матева. – И прислужницата – не у ред! Бояна-Магьосницата!

– Защо „магьосница“?… – скромно поде тя.

– Ами, щом си служиш със сърп и решето… в смисъл – не ги използваш по предназначение, а гониш с тях чортелеци… това са магически действия. Откъде си ги научила?

– Заедно с чортелеците изпопадаха и разни знания от миналото. Аз ги посъбрах… Прецених, че някои са целесъобразни…

– Целесъобразни?! Да гониш някого чрез сърп и решето! – постара се да се „изуми“ малката Матева.

– Според древната рецепта те трябва да бъдат захлупени с решето, това ги омаломощава, после леко се повдига решетото, под него се прокарва сърпът, който отрязва коренчетата, които ги придържат към този свят, и така те се превръщат във валма от прах и косми и могат да бъдат прибрани от прахосмукачката.

– Аз казах ли да изпрахосмукачиш тавана? – напомни Маца.

– Тогава какво ни спира да започнем действия? – рече Марта. – Нали си се снабдила с решето и сърп?

– Амиии… Константин ми препоръча да не правя това.

– Кой Константин?

– Водопроводчикът – натърти Писанска.

– Константин Евр. В славянските страни – Евров. Този, който почиства каналите на времето.

– И точно в моята къща ли намери да ги чисти?

– Ами… нали когато се извика коминочистач, той не сваля комина, а го чисти на място?

– Аха. Пак съм се уредила. Не стига, че установих истината за Великата река на времето, която образува водовъртежи над Бермудския триъгълник, и си въобразих, че съм услужила на света… а то… сега се появили кой знае какви канали, и то, разбира се, точно над фризурата ми. А да ти е известно кой е продупчил тези канали и кого ползват, както се изрази моят син?

– Струва ми се, това са комуникационни канали, а кого ползват, не зная.

– Следователно имаме две задачи. Първо: обезпрашаване на чортелеците. Второ: разузнаване – кой се размотава из тези канали. Трето… трето! Аз довечера ще пея „Стабат матер“, генералната репетиция е в два часа, след двайсет минути трябва да тръгна. Къде е Матьо да ме откара? А вие двете сте задължени да прогоните, отстраните, ако се налага и да погубите скверните чортелеци, щом не са във времето и на мястото си – заповяда Марта и додаде: – Станала съм свирепа напоследък. Не ми подхожда, но не виждам друг изход от създалото се положение. А може би… ще ми запазите едно мъничко чортелече, да му се порадвам, като се върна.

И тя отиде да се преоблече.

Малката Матева нарами котката и каза на прислужницата:

– Хайде, Бояно моме, върла магьоснице, тръгвай да трепем чортелеци. И се радвай, че мама не се сети да се разприказва за един от нейните любими образи – княз Боян Магьосника, синът на блаженопочившия цар Симеон I.

– Някои твърдят, че името му е било Батбаян или Бенеамин. Боян е народната транскрипция…

– Абе, Бояно, ти всъщност откъде си толкова подозрително образована? Какво си учила?

– Народно творчество и народопсихология в исторически план.

– Опа-ла! И колко време го учи?

– Девет семестъра плюс един – за дипломна работа.

– И си заряза специалността и се внедри в нашето семейство? С каква цел?

– Благородна. Такова семейство аз със свещ да диря – няма да открия. А работата ми е лека и приятна, и я върша ей тъй – между другото.

– Кое е другото?

– Спуканите канали на времето, откъдето изпадат чисти бисери. Можеш ли да си представиш какво записах тази сутрин, докато приготвях закуската? – и тя извади от дантелената си престилчица миниатюрна касета и я постави в нещо като видеофон.

Иззад рухнала стена се чу немощен старчески глас:

– Стани, стани, цар Иване!

– Да бе утро,

да бях станал – отпя друг.

– Стани, стани,

цар Иване,

проводи ни

султан Мурад…

– Разбираш ли какво съкровище е това? – се извърна Бояна със светнали очи. – Просяци пеят неизвестна песен за цар Иван Шишман. Най-много – петнайсети век! Жалко, че не се виждат. Какви ли са облеклата им, какви ли са лицата им?

– Че защо не си ги зафиксирала откъм другата страна? – наивно попита Мария.

– Ох, какиното, малкото! Не съобразяваш ли, че това са случайни отломки?

– Добре, че мама не е тук. Щеше да обяви твоите канали за колектори.

– Няма да се засегна. Ти не би ли влязла в колектор, ако знаеш, че на дъното му има рядка скъпоценност?

– Не.

– Аз пък бих се натопила в най-мръсната тиня, за да извадя жезъла на цар Калоян или едничка страница от Йоан Екзарх.

– Ами топи се, щом ти харесва. Но засега да изпълним бойното поръчение – да изметем чортелеците.

– Не се престаравай. Имам идея – намигна Бояна. – Само трябва да оставим тук госпожа Писанска, за да не ù навредим.

– Ха! Загрижила се! – изсумтя Маца и скочи от рамото на Мария. – И без това си имам работа – и тя се насочи към аквариума.

– Какво ще правиш там? – се заинтересува Мария.

– Ще плаша рибките.

– Хубава работа!

– Че що? Да не е лоша? – отвърна Маца и облещи очи срещу безгрижните рибки.

Бояна подръпна малката Матева:

– Остави я. Нищо няма да им направи. Тръгвай, докато не се е появила майка ти.

– И на нея ли ще ù навредим? – заяде се Мария.

– Ще дойде с нас, обзалагам се, и ще си провали репетицията.

И двете момичета заизкачваха стълбите към тавана.

– Лошо я познаваш мама. Тя никога няма да си отложи ангажиментите, дори ако тук нахлуе армия от марсианци.

Бояна отвори вратата на тавана. А там, под средния прозорец, стоеше Марта, хванала две захлупени решета, между които се блъскаше нещо и пищеше:

– Отсам решето, оттам решето. Излаз няма. Човеко, пусни ме, ще те позлатя.

Бояна сне окачения на стената сърп и се разбърза към Марта. А тя викна:

– Не! Ще го умрелиш! А то ми е едно мъничко, живичко чортелече.

– Какво ще го правите, госпожо?

– Ще му се радвам. Толкова е симпатично! Прилича на съселче – и тя издекламира:

„Съсел, съсел, хаирсъз,

я изсъскай – със, със, със!“

Двете момичета смаяни отпуснаха ръце.

– А репетицията? – напомни Мария.

– Какво ù е на репетицията? И без това тръгвам – и Марта понесе захлупените едно в друго решета.

След нея се зачу нещо като мише цвъртене:

– Човеко, човеко, къде носиш детето?

– В операта. Там се чувства вопиюща нужда от чортелеци, които да яздят пътуващите диригенти, да наплюват обувките на смотаните балерини и да гъделичкат дебелите певци, та дано поотслабнат.

– Ами ние…

– Какво вие? Последвайте детенцето. Аз пред вас, вие – по мене, по мене… та в операта. Дори ще ви извозя, ако обещаете да не бърникате из колата на Матьо.

– Обещаваме, обещаваме – отчаяно писнаха гласчетата.

– Тогава – напред!

И тя запя: „Напред, напред, за смелите няма предели“.

Матев закъсня и се наложи чортелеците да бъдат превозени до операта с такси. Мина без инциденти. Само дето шофьорът се дивеше за какво ù са на тази елегантна дама тези захлупени цигански решета, но и той намери обяснение:

„Сигурно им трябват за реквизит в някоя опера.“

А в дома на Матеви се проведе съвещание:

– Това не беше предвидено – поклати глава Бояна.

– Сега какво ще прави Константин?

– Най-много да си премести каналите – лекомислено отвърна Мария.

– Не ми мирише на добро – замисли се Бояна.

И то нямаше как да е на добро, защото в ранния следобед в кабинета на Матев нахлу един страшно разгневен, страшно червенокос и червенобрад човек с исполински ръст и гръмотевичен глас:

– Господин Матев, това не биваше да става!…

– Не ви познавам, господине – хладно отвърна Матев.

– Ще ви се представя – и гигантът втикна ръчището си в ръката на Матев. – Константин Евров. За неславянските страни – Евр. Извинете за безпокойството, но това е нечувано!

– Кое по-точно?

– Жена ви е откраднала чортелеците.

– А те да не би да ви бяха зачислени?

– По-зле! Аз се занимавам с прочистване на каналите…

– Да не би да сте същият водопроводчик, с когото се целува Бояна?

Колосът рухна върху най-близкото кресло.

– Ако държите на дискретността, успокойте се. Деянието ви е забелязано само от нашата котка, но тъй като тя проговори…

– О, богове! – едва не проплака великанът. – Само това липсваше! Не стига, че изтървах самодивите, таласъмите и чортелеците, ами и този провал!

– Кой? – предпазливо рече Матев.

– Значи, има теч не само оттам насам, ами и отсам натам! Котката се е провряла през някоя дупка и някой от бъдещето или миналото си е направил шега – дал ù е дар слово! О, богове! Аз съм унищожен!

– Виждате ми се доста здрав и цял.

– Привидно е – изпъшка грамадният мъж и креслото под него плачевно заскърца. – Аз съм сломен.

– Има ли начин да съберем отломките ви и да ви възстановим?

– Не употребявайте тази дума „отломки“! Настръхвам от нея. Представяте ли си? Четиринайсет години да проправяш канали между времената и изведнъж вместо връзка – изсипват се разни парчетии и задръстват всичко, и се пилеят кой знае къде… Разбирате ли, нашето време е застрашено. Това е все едно в сладководен басейн да нахлуе солена морска вода. Всички обитатели ще изгинат!

– А може ли да има и други мнения по въпроса?

Червенокосият се сепна и като че се замисли:

– Какви например? Кой би могъл да има други възгледи? Аз съм специалистът. Никой друг не се занимава с времето.

– Възможно е и да се заблуждавате. Аз преди двайсет години публикувах нещо по този въпрос. Искате ли да го видите?

И без да дочака съгласие, Матев извади един том от библиотеката, отвори го на съответната страница и дори посочи с пръст:

– Ето, това.

Докато Константин Евр с недоумение четеше творението, писателят Матев се измъкна на пръсти и повика шепнешком дъщеря си и прислужницата.

– Там, в кабинета, стои свръхподозрителен тип. Бояно, ти с него ли се целуваш? Нямам възражения, общо казано – приятен наглед мъж. Но убедена ли си, че е добре с ума? Залисах го да чете младенческите ми разкази, докато намислим дали да позвъним в „Бърза помощ“ или в полицията.

– Тате, защо се занасяш? – се засмя малката Матева. – От три метра личи, че този тип ти е харесал, само че не знаеш какво да правиш с него.

– И какво да правя?

– Налей му едно питие, разберете се като мъже, а в това време мама ще си дойде и…

– … И ще разбърка нещата до възможния предел!

– Не е зле да изчакаме госпожата – се обади Бояна. – Искате ли да ви сервирам по един коктейл?

– За мене – сух джин и нищо повече! – строго и недоволно изрече Матев, поколеба се и добави: – Е, може и малко лед.

Върна се в кабинета и с безпокойство зачака да свърши четенето.

– Но това е художествено произведение! – с възмущение каза Евр.

– Надявам се – да – скромно се съгласи Матев.

– Виждането ви е интересно, но нищо не е подплатено с наука.

– Това са моите възгледи от онзи период. Но не искате ли да се запознаете и с по-новите? Някои идеи са ми подсказани от едно… хайде да го кажем „приключение“ на жена ми из времето.

– Щом настоявате… – унило произнесе червенобрадият.

Матев използва случая, натика под носа му друг том и отвори вратата пред Бояна, която предпазливо бе почукала.

Докато момичето сервираше, Константин уж се вглъби в четенето, но бузите му станаха червени почти колкото брадата му. Матев чукна чашата си в неговата, пожела му „наздраве“ и се измъкна от стаята заедно с Бояна, докато бедният Евр преглъщаше новелата на Матев с помощта на разредения алкохол. А тя беше такава: