Татко!

Все разказваме и запомняме какво са говорили децата ни като малки.

Моят татко обаче каквито неща казва, просто трябва да започна да си записвам, защото той говорим много забавно и много трогателно.

Например:

Рисувам си дървото на стената, но още съм до никъде. Изведнъж усещам, че татко стои до вратата, гледа, и после казва с драматичен глас

-Благодаря на Господ, че ме е надарил с дъщеря, която може да нарисува дърво!

Татко разказва:

- Един път в село даваха “Фанфан Лалето”. И като излизам от киното – чувствам, все едно не вървя, ами летя. Не стъпвам на земята, все едно аз съм Фанфан Лалето! И момичетата като ме гледат – по друг начин, все едно че наистина съм Фанфан Лалето!

Тази вечер:

- Ако има една манифестация, аз ще отида. И ще викам: “Аз обичам Мимето!”

♥