Когато трябваше да се полее пролетта

 

Когато трябваше да се полее пролетта,

не бяха останали снегове за топене.

Никой не се трогваше от кокичетата –

нямаше лед,

за да го разбият с глупавите си зелени главици.

Дърветата цъфтяха старателно,

кокалести барбита в сиво и розово.

Вятърът влачеше найлонови торбички,

залепнали за подметките му.

Топлото време се промъкна гузно,

като някой, който се измъква от магазина за климати,

без да си плати.

Но пролетта все пак трябваше да се полее.

Затова се събрахме

и зачакахме нещо да ни зарадва.