Пътищата…

 

Пътищата са премазани

и посоките се скриха.

Който страда, е наказан,

който лъже, пише стихове.

И небето се отвори,

ала никой не повярва.

Не погледнахме нагоре.

А пък ангели ни трябваха.

И дъгата разкривена

си превиваше гръбнака.

От смеха си уморена,

аз усмивката си чакам.

 

1990 г.